Градът и звездите

Не, не става дума за романа на Артър Кларк. И все пак звучи добре. Между другото препоръчвам книгата горещо, малко е тежка за четене, но при положение, че вече всички се праскат че четат Умберто Еко и Камю и не знам си кой - съвсем честно - тази е по-лека.
Линк за романа (на български) -> The city and the stars.

Става дума обаче за нещо друго. Бях на концерта в Каварна на Апокалиптика и на връщане имаше безоблачно небе. За първи път ми се прииска да имам кола с прозрачен таван. Бях забравил колко разкошно е небето гледано в безоблачна лятна нощ от полето. Толкова спомени нахлуха изведнъж, толкова забравени мечти и още нови се родиха. Гледайки това небе и съзвездията никак не се чудех, че 19 век е века на изкуствата. Толкова вдъхновение. Ех, за съжаление тази гледка не може никога да се види от града. трябва специално да се излезе далеч от него, да се избере ясна нощ и хубаво място, където да можеш просто да легнеш и да гледаш. Опитах да направя снимка, но разбира се нищо не стана. За което съжалявам наистина, рядко ми се отваря тази възможност. Но така отваря душата... Просто някой ден опитайте!

За малко утеха от несполучливите снимки съм подготвил това:



За по-голям формат използвайте сайта на National Geographic Magazine или този линк.